„Килограм Доброта“ през погледа на доброволеца
Българската хранителна банка организира две фокус-групи на 20 и 21 май 2026 г., с участието на доброволци-координатори в кампанията „Килограм Доброта“. Целта на тези срещи бе да се подготви стратегия за предстоящата през месец ноември 14-а кампания за набиране на хранителни дарения. По време на аналитичните срещи бяха поставени редица въпроси за обсъждане. Резултатите са обнадеждаващи и следва да бъдат споделени с широката публика.
Какъв е образът на доброволеца в София?
Тук се оформи почти единно мнение, че доброволците в столицата са заети и дейни хора, с активна гражданска позиция и често припознават като своя каузата, на която помагат. Прокрадна се и идеята, че доброволците помагат, защото и те са изпадали в ситуация на нужда и са виждали смисъла от това някой друг да ти помогне в подходящ момент. Също така се споделиха лични истории за създаване на ценности за доброволчество в семейната среда, където родители споделят своя опит със своите деца.
Мотивация на доброволците и усещане по време на акция
Водещата сила тук е помощта към някой друг. Това е приятно усещане, което се комбинира с придобиване на нови умения или дори се превръща в начин на живот. Често се случва доброволецът да си планира част от годишния отпуск, за да се включи в някоя доброволческа акция. Включването в акция през почивен ден е алтернативна заетост на нещо по-приятно като излизане сред природата. Но резултатите от дейността дават по-голямо удовлетворение от класическото мързелуване в почивен ден.
Регулация на доброволчеството в България
Участниците в дискусията признаха, че са слабо запознати със законовата рамка на доброволчеството. Сред тях имаше граждански активисти, които участват в опитите за създаване на законодателство повече от двадесет години., но и те самите декларираха, че са скептични дали това скоро ще бъде гласувано като законодателна рамка. Сподели се опит от различни частни бизнес организации, където се стимулира доброволчеството чрез пускане на служителите да доброволстват в работно време. Приетата практика е това да става извън платения годишен отпуск, в рамките от 4 до 24 работни часа. За тази цел е изградена вътрешна методология за отчитане на часовете доброволен труд.
За Килограм доброта – какво свързва доброволците с кампанията и защо участват
На този важен въпрос се чуха разнообразни лични истории като мотивация и удовлетвореност. Това е мащабна кампания със сложна организация и голям социален заряд. Тя се е превърнала в традиционна и се разраства като обхват. Всичко това привлича желанието на доброволците да бъдат част от нея. Освен това през годините се е утвърдил авторитетът на Българска хранителна банка като надежден партньор за хората в нужда, което допълнително стимулира доброволците да се включват.
Следващите стъпки в кампанията – какво да очакваме през есента на 2026 година
В рамките на финалната дискусия бяха споделени различни идеи за оптимизация на работата с доброволци в „Килограм Доброта“. Очаква се тя да се разгърне в нови населени места и в повече магазини. Това предполага нуждата от повече доброволци и по-структуриран подход в изграждането на малки екипи, които се познават по между си. За постигането на тази цел Българска хранителна банка би разчитала на предварителното въвличане в по-голяма степен на координаторите още във фазата на подготовка и организация на кампанията, с което да бъде споделено организационното усилие за по-добро осъществяване на инициативата.
Планирани са няколко обучения за координатори и доброволци в началото на есента, както и и по-нататъшното развитие на създадените нагледни материали за координация и базови стандарти в изпълнение на целите. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че успеха на кампанията не може да се измерва само в килограмите събрана храна. По-скоро изграждането на общност и търсенето на споделени ценности са тайните на успеха на „Килограм Доброта“.
За повече информация:
Гавраил Гавраилов, Координатор Партньорства и обществено ангажиране
ел. поща: gavrailov@bgfoodbank.org
тел.: 0876 406 707