Асен Димитров
"Това е работното място, което ми носи най-голямо удовлетворение от всички досега."
Асен Димитров, началник на централния логистичен склад на Българска хранителна банка
Асен Димитров е в началото на своите четиридесет години, семеен, с дете. Скромността му личи още от първите думи, но зад тях се усеща дълбока вътрешна промяна. Включването му в екипа на хранителната банка преди три години идва по естествен начин. За Асен това събитие не е било просто смяна на работа – било е като да намери място, което е чакало точно него след като дълго е търсил работа, на която да отива с желание. Затова с усмивка признава, че сега не само преследва поставените цели, но и сам си поставя допълнителни задачи, за да се предизвиква.
Първата му среща с организацията е още през 2017 г. Тогава е управител на хипермаркет от голяма международна верига. Един ден му звъни изпълнителният директор на банката – Цанка Миланова. Разполагала с дарени ваучери за храна и била готова да ги похарчи в неговия магазин, но искала насреща нещо по-необичайно – да получи за кратко време възможно най-много хранителни продукти с най-добро качество. А сумата била внушителна, почти една трета от дневния оборот. Асен се мобилизирал напълно. Искал да я задържи като клиент, който да се връща в магазина и при следващи подобни поводи. И успял – всичко минало „по мед и масло“. Дълго след това той свързвал хранителната банка единствено с нейното лице – Цанка Миланова. А самият той продължавал да живее в ритъма на бизнеса, без да се замисля за друго.
Годините минавали, а биографията му се трупала с още работа, още отговорности и все по-натоварен начин на живот. В един момент осъзнал, че не се развива – просто се движи по инерция. Сменил работа, но усещането останало. И тогава, почти случайно, попаднал на обява за позиция в склада на хранителната банка. Кандидатствал. И много скоро разбрал, че това не е просто работа – това е мястото, което е търсил, без да знае.
Първите му дни в банката били белязани от комични, но и поучителни ситуации. Малко преди 16 октомври – Световния ден на прехраната – в склада се очаквали журналисти. Асен влязъл в склад 58 и видял огромна локва. Отворил задната врата на склада и попаднал на пале с развалени айсберг салати, буквално разтичащи се навътре. Тръгнал да търси собственика – човек с колоритен прякор, една от „легендите“ на борсата в Слатина. След кратък, но емоционален разговор, проблемът бил решен. А Асен си дал сметка къде е попаднал – в свят, в който понякога трябва да общуваш с най-различни характери, но и в свят, който те учи на търпение и находчивост.
Работата в хранителната банка променя и отношението на Асен към храната. Дълги години се е хранил не съвсем здравословно, но постепенно започва да открива удоволствието от домашното готвене. Сега той е основният готвач вкъщи, а през уикендите често експериментира с рецепти. След три години в склада е свалил килограми, отказал е цигарите и се чувства по-добре от всякога. „Тук се промених“, казва той. „И то към добро.“
Едно от най-изненадващите преживявания за него е тъкането на вертикален стан. Първоначално е резервиран – не знае какво да очаква. Но постепенно навлиза в ритъма на нишките, в тишината на процеса, и към края дори не му се тръгва. За него това е символ – нишката на съдбата, която го води към правилните хора и места. Работата му е кауза, а той иска да продължи да „моделира реалността като пластелин“.
Работата в склада на банката е трудно без помощта на доброволци. Асен признава, че в началото е бил скептичен – не вярвал, че хора, които идват без заплащане, могат да бъдат истинска опора. Но след като започнали да идват мотивирани, отдадени хора, мнението му се променило напълно. За него идеалният доброволец е този, който слуша, разбира и действа. Най-трудни са тези, които въпреки любопитството си създават и хаос. Но истинските, смислените доброволци – те му дават надежда.
Когато мисли за бъдещето на хранителната банка, Асен вижда две лица. Едното е благотворителното – доброволците, партньорите, хората в нужда. Другото е професионалното – банката като част от веригата за доставки, като естествен партньор на големите производители и търговци. Той мечтае за деня, в който никой няма да казва: „По-евтино ми е да изхвърля стоката, отколкото да я даря.“ Защото дарението носи три неща – добрина, социален ефект и добра репутация. А това, според него, е безценно.