Д-р Галя Викьова
„Хранителното банкиране е благородна дейност.“
д-р Галя Викьова, заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)
Д-р Галя Викьова е човек, който носи дългогодишния си професионален опит със спокойна увереност. Завършила ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора, тя навлиза в сферата на безопасността на храните още през 1998 г., а от самото създаване на БАБХ през 2011 г. е част от нейния екип. Професионалният ѝ път от Видин до София е белязан от постоянство и отдаденост към работата.
Започваме нашия разговор с описание на родния ѝ град Кула, който се намира в „крайния северозапад“ – район, в който хората намаляват, но традициите продължават да живеят. Градът е известен със своята римска крепост, както и с един уникален ритуал. Галя разказва за ритуала на Къпачите - мъжка група, която обикаля за здраве домовете на младоженците в нощта на Йордановден срещу Ивановден по стар стил. Те не говорят, само къпят за здраве и благополучие. След като обиколят къщите на хората, на сутринта минават и през институциите. Тази картина от детството ѝ изплува с топлина, а тя се усмихва, когато научава, че хранителната банка работи с общини от област Видин.
Ролята ѝ в развитието на хранителното банкиране у нас е значима. Още преди създаването на първата хранителна банка, тя, като експерт в БАБХ, е потърсена за подкрепа. „Беше ново и предизвикателно, но и много смислено начинание“, споделя тя. Днес вярва, че пред хранителната банка стои „светло бъдеще“ – законодателството е стабилно, а с малки корекции може да стане още по-насърчаващо. Д-р Викьова приема, че като цяло са положени солидни основи, на които да се крепят бъдещите успехи.
Поканата да участва в изтъкаването на чипровско пано с логото на Българската хранителна банка я радва искрено. Идеята ѝ допада изключително много и тя се чувства не по-малко поласкана от това да е сред дванадесетте избрани личности с принос за организацията. Пред тъкачния стан Галя бързо намира ритъма и започва самостоятелно да оформя част от ябълката в композицията. „Обикновено с Цанка и екипа на банката се срещаме по работа, за да решаваме казуси, а сега ... правим нещо красиво“, казва с усмивка.
Както обикновено д-р Викьова е много сърдечна и разговорлива, част от естествения ѝ чар. Разговорът естествено преминава към кулинарните традиции. Макар да твърди, че е „неподготвена“ за деликатеси от родния край, тя веднага се сеща за старозагорски деликатес – свинските уши, които са любимо мезе в службата ѝ. Споделя го с шега. Разбира се, поради строгите хигиенни изисквания към храните, подобен тип продукти са по-скоро бутиково удоволствие. Изненадва се, когато научава за фестивала на свинските уши в Стара Загора и за това, че понякога дори има недостиг заради голямото търсене.
Темата за разхищението на храна я вълнува искрено. В дома си тя пазарува умерено, използва фризера разумно и предпочита продукти с етикет „най-добър до“, които позволяват по-гъвкаво съхранение. Галя е впечатлена и дава пример от Франция, където остатъците от сирена се превръщат във фондю, а старите франзели, нарязани на хапки – в идеалното допълнение към него. „Там нищо не се изхвърля“, казва тя. У нас обаче част от бизнеса все още предпочита да изхвърля излишната храна, вместо да я дарява, често заради административни пречки или липса на достатъчно информация.
В края на разговора тя отправя пожелание хранителната банка да бъде по-разпознаваема и да подчертава благородния характер на своята мисия. В думите ѝ има увереност, че усилията си струват и че промяната към все по-добро е възможна.