Кирил Вътев
„Тайната на доверието е да влагаш истински неща в твоите продукти“
Кирил Вътев – предприемач, идеолог на Българска хранителна банка
Роден покрай река Дунав, отдал голяма част от живота си на свободната борба, бивш треньор на юношеския национален отбор. Ако така започнем с представянето му, много хора вероятно ще повдигнат вежди, защото наскоро беше и министър на земеделието и храните. Но в крайна сметка зрелите си години след 1 май 1991 г. е посветил предимно на предприемачески усилия, като най-успешният му проект е в партньорство с брат му – компанията за месни продукти „Тандем“.
Началото на този бизнес е трудно, но философията е ясна – качествени продукти, които съдържат само месо. В първите години на прехода бизнеси се появяват и изчезват, но най-трудно се изгражда доверието към продукта. Започват с 30 кг кайма и 10 кг шишчета, които оставят на консигнация в два магазина. Продуктите се харесват и получават нови по-големи поръчки. Опитът от спорта си е казал своята тежка дума. Изградената методология за пълноценно хранене, съвместно със специалист по биохимия от НСА, работи добре сред младите борци. Този опит е безценен, когато трябва да се произвежда качествена храна за масовия пазар. Храна, която може да се консумира и от собствените ти деца в къщи. Храна, която възстановява силите и не вреди на организма.
Признанието не закъснява. Шест години след старта на „Тандем“ Кирил Вътев е избран за председател на националната браншова организация на месопреработвателите в България.
По това време страната вече се опитва да излиза от дълговата и банковата криза, постепенно се отваря към западния свят, не закъсняват и опитите за модернизация. Голяма американска организация на доброволци, професионалисти в различни индустриални процеси, изпраща екип в България. Така съвсем случайно бившият треньор по борба получава шанса да се довери на опита на човек, който създава американската система за безопасно производство на храни HACCP.
Пенсионираният вече експерт разработва модел на тази система за фабриката на Вътеви в София и след като я внедряват в реално производство, те се превръщат в пионери за страната. В момента това е обичаен стандарт за всички производители на храни, но преди четвърт век е било нещо съвсем революционно.
По време на работно посещение в САЩ с колеги от още шест български браншови организации за храни и напитки, Кирил Вътев за първи път попада на темата хранително банкиране. Посещението включва щата Илинойс, където четири десетилетия по-рано е създадена първата хранителна банка в света. Идеята е ясна – излишната храна на пазара да се преразпределя сред хора, които гладуват. Защото най-голямата икономика в света създава достатъчно хранителни излишъци, достатъчни да нахранят всички гладуващи хора по света. Само някой трябва да създаде работещ модел тази храна да не се изхвърля, а бързо да се доставя до гладните хора. Кирил Вътев е толкова ентусиазиран, че веднага с прибирането си в България отива при тогавашния земеделски министър. Той го препраща към директора на ветеринарната агенция, в процеса е намесен и социалния министър. Нещата изглеждат съвсем логични, но явно още не е дошъл момента. След първото публично събитие по темата, тогавашната преса е безмилостна в критиките си и създаването на хранителната банка се забавя с 12 години.
Когато му идва времето, той е потърсен от Марина Бракалова, първият изпълнителен директор на Българска хранителна банка. Познавайки интереса му по темата и вече натрупал солиден опит в хранителния бранш, тя му предлага да бъде част от управителния съвет на фондацията. Но след старта на инициативата, започва буксуване заради лошо законодателство. Нужно е да минат още четири години, за да се реализира пробив, така че производителите да имат реални стимули да даряват храна на банката. За това той отчита приноса на депутата от опозицията Мартин Димитров и тогавашния изпълнителен директор на банката Цанка Миланова. Опитите за застъпничество продължават и в следващите години, за да имаме към момента сравнително добра по думите му нормативна уредба, която все още успява едва „ на 20 до 30 % да бъде ефективна при спасяване на годната храна“. Според негови изчисления в момента България изхвърля около 700 хиляди тона храна на година, а само половината от това количество може да изхрани всички бедни българи.
Като отличен пример в това отношение дава община Мездра, където по най-ефективен начин се прилага модела на хранително банкиране. Като негов идеолог за България, той продължава да помага без да се замисля, допада му и идеята да се включи в проекта за изработване на пано с чипровски мотиви. Както казва „ръцете не ми пречат и даже ми е интересно“. И си спомня, че са произвеждали преди време суджук „Канатица“, което е един от най-разпознаваемите символи в килимите. Отчита колко е сърцата и отдадена на каузата Цанка Миланова и се опитва да не отказва съдействие, когато бъде помолен.
Стане ли дума за любими рецепти у дома, в които използва различни храни с изтичащ срок на годност, той споделя как стриктно следи какво влиза и излиза в домашния хладилник. Обича да експериментира и „му се получават нещата“. Според него идеалната формула за пълноценна храна е тя да съдържа 1 грам протеин на 1 кг телесна маса. За активните спортисти това количество е почти два пъти повече, така те нямат нужда от изкуствени добавки за пълноценно възстановяване.
Когато го питаме все пак каква е била тайната в рецептата на първите килограми кайма и шишчета през далечната 1993 г, той простичко казва „бяха само от истинско месо“.