Д-р Росен Малчев
„Свързан съм с хранителната банка от самото начало.“
Д-р Росен Малчев, главен експерт в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)
В края на август в България има много кулинарни фестивали. Само един е посветен на динения маджун, известен и като „караомурски“. Той се провежда в село Смилец, община Силистра. Там, между тихите добруджански поля, е израснал и нашият герой — д-р Росен Малчев. Той се представя просто като Росен, но зад тази скромност стои човек, който повече от десетилетие е сред най-отдадените защитници на идеята излишната храна да достига до хората, които имат нужда от нея. Росен е свързан с хранителното банкиране още от първите му стъпки у нас. През 2010 г., млад експерт в БАБХ, той получава задача, която тогава изглежда административна, но постепенно се превръща в лична кауза. Две години по-късно Българската хранителна банка вече е факт — и Росен е един от хората, които тихо, упорито и с много вещина са помогнали това да се случи.
Днес д-р Малчев представлява България в европейската група за координация по въпросите на хранителното разхищение, Платформата на ЕС за загубите и разхищението на храни — място, където се обсъждат политики, но и се търсят решения, които да улесняват, а не да спъват добрите дела. Специално за България целта е да има работеща рамка, в която проблемите да се решават гъвкаво, а не да се предизвикват трудности заради бюрократични причини. Признава, че е бил истински изненадан, когато Цанка Миланова го кани да се включи в тъкането на текстилното пано. „Обикновено ме търсят, когато има служебен въпрос за решаване“, усмихва се той. Този път обаче поканата е заради човека Росен, не заради експерта, и тази покана той приема като лично признание.
Когато се връща към началото на хранителната банка, в гласа му се усеща носталгия. Спомня си първите разговори, първите опити да се изгради правна рамка, която да дава криле, а не да слага спирачки. Тогава първите действия от страна на БАБХ са били както административни, така и целеполагащи - да дадат конкурентни предимства в дейността по отношение на логистика и социален ефект. И до днес д-р Малчев вярва, че има още неизползван потенциал — фактът, че в регистъра има две организации, но реално ефективно и ежедневно, с реална добавена стойност и обществен отпечатък действа само една – Българската хранителна банка, е знак, че пътят продължава.
Росен Малчев е ветеринарен лекар по образование и вече повече от четвърт век живее в София. Въпреки това Силистра остава неговият вътрешен дом. Връща се рядко при роднините, но пък често при спомените, при онзи ритъм на живота, който не се забравя. Забелязва, че социалната кухня в града винаги е пълна, особено през зимата, въпреки че хората разчитат основно на себе си. Районът като цяло е със застаряващо население, индустрия почти липсва, останали са малко на брой хранителни производства.„Хората са основно земеделци, свикнали са да се справят сами. Не се оплакват, дори когато им е трудно“, казва той с уважение.
Когато се връщаме към паното, Росен се шегува, че му е малко трудно с големите си ръце да работи с фините нишки, но „след като е учил да изражда крави, защо да не се справи и с един вертикален стан“. Споменът за бабите му, които тъкат на село, го връща в детството — в онези дни, когато светът е бил по-прост, но и по-топъл.
А когато стане дума за караомурския маджун, очите му светват. Росен признава, че досега не е успял да посети фестивала на динения маджун. Въпреки това, той пази рецептата за производството му като семейно наследство. Връща се в детството си и разказва как като дете ставал по тъмно да помага на баба и дядо, с които бързали, за да изпреварят осите и пчелите в жегата. Мъжете цепели малките дини, жените и децата изгребвали вътрешността, която след сваряване прецеждали през сито, за да се събере сокът — сладък, лепкав, истински. После започвало сгъстяването — бавно, търпеливо, в големи тави, докато ароматът изпълни двора. По подобие на домашната лютеница, диненият маджун се вари в големи плоски тави, за да се сгъстява постепенно. Накрая се налива в буркани и се съхранява на хладно. „Този вкус не се забравя“, казва Росен. И добавя, че маджунът е прекрасен пример за това как нищо не се разхищава — философия, която днес е в основата на хранителното банкиране.
И макар да е зает човек, Росен не спира да помага като експерт — участва в срещи с хранителния бранш, обяснява, успокоява, насърчава. Последно е помагал за организацията и участвал в срещи с производители на храни в София, Пловдив и Враца. Все още фирмите имат нужда от уверение, че даряването не е проблем от гледна точка на безопасността на храните, за да го правят по-активно. Затова той е там — да им покаже, че даряването е не само възможно, но и необходимо.
Накрая пожелава годината да бъде по-лека, с по-малко проблеми и повече спасена храна. Казва го спокойно, без патос — така, както говорят хората, които са свикнали да вършат работа, а не да се хвалят с нея.