Силвия Лулчева
"Когато харесам нещо, тръгвам без да се замислям"
това са думи на Силвия Лулчева, актриса, посланик на Българската хранителна банка. Тя е вторият герой в „Безкрайната нишка“ .
Силвия Лулчева определя себе си като „нещоправец“, не може просто да стои и да не прави нищо. Умее да жонглира с няколко дейности едновременно. Израснала е в софийската махала Кюлуците, където съдбата я стоварва отново, за да тъче пано с логото на хранителната банка. Досега Силвия не е намирала причина да влезе в магазина на Чушкарчето, но това нейно „несвъртане“ я води насам. Поласкана от поканата на Цанка Миланова да се включи в процеса по тъкане, тя както обикновено харесва идеята веднага и спонтанно се впуска в нея. Най-трудното е да я впише в работния си график, но все пак успява.
За първи път Силвия Лулчева разбира за Българската хранителна банка от едно телефонно обаждане. Годината е 2015 г., графикът ѝ на театрална актриса е свръх претоварен. Но отсреща чува глас, който звучи нежно, но настоятелно я кани да връчи грамоти на партньори на банката. Стига се дори до смяна на датата и часа на събитието, за да може именно Силвия да води церемонията. След този епизод актрисата постепенно потъва безвъзвратно в ролята си на посланик на каузата, но както споделя и сега, без титаничните усилия на Цанка Миланова, това днес нямаше да е възможно въобще.
Ключов момент в „потъването“ ѝ е началото на пандемията от Covid-19. По това време всичко замира, но Силвия активно търси отговор на въпроса дали обичайните потребители на хранителната банка няма да гладуват. Първоначално получава успокоителни отговори, но скоро след това ситуацията се изостря и получава апел за помощ. Много бързо организира колегите си от Сатиричния театър за доброволчески акции в склада на банката в Слатина-Булгарплод. Силвия успява да заведе дотам и студенти от НАТФИЗ от класа на Стефан Данаилов.
Силвия Лулчева обича да споделя сред своите познати колко е важна личността на Цанка Миланова начело на Българската хранителна банка. Разказът ѝ често буди изненада сред хора от корпоративния свят, които нямат и понятие, че подобно нещо може да съществува в България. Често получава и смущаващи въпроси от хора, които недоумяват, че у нас може да съществува добре работеща, ефективна “машина” за спасяване на храна, която НАИСТИНА да стига до хора в нужда без по пътя й да има дори грам съмнение за кражба или корупция.
Твърди, че е нужна по-мащабна кампания за разясняване на ползите от хранителното банкиране именно там, където се взимат решенията в големите бизнес структури. Силвия възприема себе си като обикновен доброволец, а наложената за нея представа на посланик на мисията на хранителната банка често я разсмива.
Когато стане дума за храната като личен избор, Силвия е безкрайно непретенциозна. Би могла да се нахрани със съвсем малко, като често дори го прави на крак. „Един геврек, няколко маслини, две люти чушки и глава лук“, това за нея е работеща комбинация за оптимално хранене. Стреми се да пазарува разумно, гледа да не изхвърля храна, а ако това се наложи, старае се храната да има нормален вид дори и в контейнера на улицата. Така някой човек в нужда би могъл да я използва. Мъжът ѝ е иззел правото да готви у дома, което тя приема за нещо нормално.
Силвия се надява да живеем в свят, в който хората в нужда са по-малко. Но гледа реалистично на ситуацията в момента, когато младите са се устремили към големите градове, а техните баби и дядовци живеят самотно в малките населени места. Все още има огромна нужда от дейността на Българска хранителна банка, като трябва да се помага не само чрез дарения на храна, но и с по-силна подкрепа за логистика и ежедневна издръжка. Според Силвия са нужни повече хора в подкрепа на Цанка Миланова, които да мислят гъвкаво и да създават нови връзки и партньорства. Подобна задача е непосилна за един или двама души, колкото и да са ненадминати в своята работа. А своята роля на посланик или по-точно на доброволец тя изпълнява безрезервно. Така или иначе е „на повикване“ от повече от десет години и когато може – отзовава се без да се замисля. Защото най-важно е действието, онова „несвъртане“, характерно за нея.