Велика Стоева
"Тъкането изисква време и търпение."
Велика Стоева, Потомствен майстор на чипровски килими, домакин на кампанията „Безкрайната нишка“
Родното място до голяма степен определя личността на човека, но когато си жена от Чипровци, това определя и професията ти. Велика Стоева е икономист по образование, искала е да бъде и космонавт, но се е отказала заради вкуса на космическата храна.
Велика е потомка на рода на Чушкарете от Чипровци.
Една нейна прабаба е главен герой на тази любопитна история. Един летен ден тяхното семейство имало бачия, което означавало, че трябвало да вземат млякото от кооперативното стадо и да нахранят овчарите в местността Яково боище. Жената била сготвила стандартните неща за летен обяд в планината, но била направила и гнетени чушки с боб. Взела от чушките и много настоявала овчарите да ги опитат. Овчарите все опитвали от другите гозби, докато един от тях рекъл: "Абе, я да пробваме от тия чушкарски чушки!" И така се появило името Чушкареви.
Самата рецепта и до днес е част от семейната традиция, като включва сушени червени чушки, едър фасул, праз, мащерка и олио. Традиционно ястието се е приготвяло през зимата , но заради туристите в района, които все по-често искат да опитват торлашки гозби, вече се предлага целогодишно в механите на Чипровци.
Освен със съхраняването на традиционното килимарство, семейната фирма се занимава и с образователна дейност. Велика преподава уроци по килимарство в магазина в София и организира летни работилници в Чипровци за по няколко дни, в които гостите могат да усетят цялостния дух на семейните традиции и местната общност. В София тя е единственият човек, който води уроци по тъкане на вертикален стан, а в Чипровци има доста повече действащи майстори на килими, които работят надомно. Но поне засега само Чушкареви предлагат цялостна програма за допир до местната килимарска и кулинарна традиция.
През 2024 г. фирмата печели малък грант от фондация „Америка за България“, с който изработват своя нов публичен сайт. Според Велика това носи тежест в облика на фирмата, но повечето контакти и комуникацията се случват през социалните мрежи. Сред най-любопитните случки с клиенти в последно време, тя откроява две. Първият досега мъж, който се свързва с нея, за да се обучава на килимарство, е улегнал човек с отговорната професия на финансов инспектор. За него тъкането е бягане от скучното ежедневие. Уроците с него продължават и в момента. Наскоро две момичета на 9 години са били на урок, получен като подарък от едната за другата за рожден ден. Били са много импулсивни и непосредствени, бързо са схванали техниката и са питали за още.
Велика признава, че е била доста изненадана от предложението да води уроци по тъкане на личности, свързани с Българска хранителна банка. След първите няколко урока обаче, тя е все по-ентусиазирана и дори научава полезни неща от всеки следващ ученик. За първи път е разбрала за дейността на банката от своята дъщеря, която е ученичка в СМГ. Поводът е бил последната кампания „Килограм доброта“ през есента на 2025 г. Дъщеря ѝ Петя е редовен доброволец, умее и да тъче, но все още не и самостоятелно. Самата Велика е седнала за първи път на стан на четиригодишна възраст, но за първи път е направила килим изцяло самостоятелно, когато е била на 40 години. На всички свои ученици казва, че работата е много бавна, уменията се усвояват постепенно и за по-нетърпеливите и припряни хора, е по-добре да си намерят друго хоби.
Разговорът се оживява, когато става дума за храна. Тя обича да експериментира със сладкиши, често използва и комбинира изостанали продукти в хладилника. Така миналото лято направила кекс с лимони, след като се прибрали късно вечерта и нямало кой знае какво у дома. Намерила лимони със захар, едно яйце, малко масло и брашно. Забъркала набързо смес и я опекла, а за този кекс още се говори у тях. В семейството на Велика се стремят да не хвърлят храна, като в Чипровци това на практика е правило, но когато са в София понякога се налага да изхвърлят стара храна. Просто в големия град няма кокошки, а в родната им къща все още има всички дадености на традиционната кръгова икономика, в която и вълната е била отпаден продукт, но чрез килимарството постепенно са я включили в ежедневието.
Интересна е приемствеността между поколенията, промяната в основните и вторичните продукти на семейното стопанство, но сега определено килимарството е с централен фокус, а храната малко остава на втори план. Въпреки това обаче, когато има група от туристи за килимарска работилница в Чипровци, Велика винаги приготвя чушкарските чушки, баница орешняк и сърми с орехи.
След уроците по тъкане Велика вече планира да се включи по някакъв начин в дейността на хранителната банка, може би като доброволец. А ние очакваме да преживеем заедно с нея кампанията „Безкрайната нишка“.