Виктор Топалов
„Когато не съм на софийска вълна, нещо ми липсва.“
Виктор Топалов, разказвач на истории и доброволец в Българска хранителна банка
Думите „Бохемска София“ са неговата кратка визитка, тъй като от шест години се занимава основно с това. Любимата му тема е културният живот в столицата в годините между Освобождението и края на Втората световна война. Виктор се определя като човек с мечтана професия, който обича града си и намира начин да разказва за него по всевъзможни канали (книги, пешеходни обиколки, беседи, радио и подкаст). Все още няма телевизионна рубрика, но се надява, че и това ще стане някой ден!
Виктор посреща с изненада поканата да бъде част от творческия екип на хранителната банка, който сплотено ще изтъче пано-лого, тъй като не е участвал в последните издания на „Килограм доброта“. Въпреки това, приема предложението, заради дългогодишната си привързаност към организацията. Може да се каже, че вече е един от доброволците-ветерани, макар и едва навлязъл в трийсетте години от живота си. Надява се да има възможност отново да се включи в някое от следващите издания на „Килограм доброта“ .
Той разказва, че за първи път се включва в кампания като доброволец през 2015 г., когато е още съвсем млад и се оглежда за интересни и смислени каузи, които да подкрепи. Сътрудничеството му с Българска хранителна банка започва с голяма мотивация и той бързо се превръща в „лоялен доброволец“. Най-важно за него е високата оценка от страна на екипа и доброволците, с които работи. Не пропуска да спомене и платформата Time Heroes, откъдето научава за организацията.
През годините Виктор трупа опит и заслужава доверието на екипа, който започва да му възлага все по-отговорни задачи. Най-трудните моменти от работата му с Българска хранителна банка са тези, в които някой от доброволците не се яви в деня и часа на смяната си. Подобни ситуации обаче действат мобилизиращо на Виктор, който определя тези моменти и като „най-вълнуващите от всяка кампания“.
В своя кратък обзор на грижите по разпространението и съхраняването на хранителните продукти в София в миналото, Виктор изтъква, че в първите години на младата столица София, градското ръководство полага огромни усилия да въведе ред и хигиена в предлагането. Импровизираните пазари са заменени от общинските хали, въведени са строги правила за съхраняването на хранителните стоки, което се отразява и на здравето на хората. Както и днес, така и тогава, храната служи не само за оцеляване, но е и повод за среща с приятели, за общуване на открито или в някое от прочутите софийски заведения.
Според него, в първата половина на миналия век софиянци тепърва се отварят към света и търсят нови продукти и рецепти, а в наши дни желанието на потребителя е обърнато наопаки – към традиционното българско производство. За разлика от годините на „Бохемска София“, когато съществува стройна организация за внос и дистрибуция и цените на основните продукти са идентични във всички квартали на града, днес пощенският код нерядко определя разходите за храна.
Въпреки старанието му, той признава, че все пак му се случва да разхищава храна. Макар да се стреми да превръща всеки продукт във вкусно хапване, понякога се надценява с покупките в магазина. Напоследък преоткрива салатите като основно хранене и винаги намира начин да си направи шопска салата, дори когато е в друга държава. Това е неговата връзка с родината и комфортната храна на софийската му принадлежност.
За него общуването с доброволците в банката носи и този бохемски елемент – по време на кампаниите човек може да намери много нови приятели, отдадени на „Килограм доброта“.
В края на срещата ни признава, че е твърде трудно едновременно да тъчеш на вертикален стан и да разказваш истории. Покрай тъкането обаче, научава и нови думи като „тупица“ и „торлак“. С радост придобива и новите умения за тъкане, с помощта на хранителната банка.