Виолета Недева
„Личният пример
въздейства най-силно.“
Виолета Недева - еколог, поддръжник на каузата и наблюдател в Настоятелството на Българска хранителна банка (2012-2018)
Виолета Недева е част от ръководния екип на фондация „Телерик Академия“. Тя отговаря за бизнес развитието на организацията, фокусирана над усъвършенстването на дигиталните и житейски компетенции на учениците в България. Преди това Виолета е била дългогодишен служител на фондация „Америка за България“. Познава работата на Българска хранителна банка от самото ѝ начало през 2012 г. В онзи период тя е активен участник в стратегическия екип, който направлява първите стъпки на хранителното банкиране. Защитава каузата пред Борда на фондация „Америка за България“, която осигурява основна част от първоначалното финансиране, с което стартира дейността на банката.
За първи път Виолета се сблъсква с темата, когато във фондацията пристига молба за подкрепа от страна на новосъздадената хранителна банка. Като всяко ново нещо, първите стъпки на новата организация са свързани с нужда от изграждане на капацитет. С първоначалния грант стартират много от дейностите, като първите двама изпълнителни директори на банката полагат основи, а Цанка Миланова създава устойчивата структура на модела. Постепенно се появяват най-важните елементи от модела на хранителната банка – екип, склад, транспортни средства, мрежа от партньори, стройно организирани процеси. Цялата система работи безупречно сега, като във всичко личи стремеж за съвършенство и педантичност към детайлите. Така се поставят високи и прозрачни стандарти на планиране, проследимост и гарантиране на безопасността на храната, а Българската хранителна банка се превръща в истински надеждния партньор на хранителната индустрия за спасяване на излишната храна.
Когато се връща в годините назад, Виолета осъзнава колко много работа е свършена и акцентира на факта колко ефективно функционира банката и досега, въпреки скромния си екип. Притеснява се обаче, че цялата тази ефективност продължава да води до риск от професионално прегаряне. Затова се надява, че в близкото бъдеще хранителната банка ще може да си позволи поддържането на по-голям екип с разнообразен профил на хората. Защото, ако в началото е трябвало „да се удари едно рамо“, за да потръгнат нещата и да се гасят пожари, сега има нужда от дългосрочна устойчивост и развитие на хората в организацията.
Самата тя продължава да следи процеса отстрани, като винаги е готова да помогне със съвет или полезен контакт. Виолета си спомня как тя и нейните бивши колеги от „Америка за България“ са се почувствали при първото им посещение в склада на хранителната банка. Тогава са сортирали храни и за тях е било нещо извън обичайната им делнична активност, което е оставило трайна следа във всички. По-късно Виолета се включва няколко пъти и в кампанията „Килограм доброта“. Влиза в ролята на прокламатор на даряването на храна и ѝ се налага да говори с клиенти в хранителен магазин – партньор на инициативата. Спомня си, че не всички били благоразположени, някои дори били откровено груби, но опитът е бил ценен, след което с радост установява, че като цяло хората са добронамерени и склонни да подкрепят каузата. Днес Виолета все повече осъзнава колко ценна е храната и чака с нетърпение да заведе и децата си в склада на хранителната банка, за да научат за модела от първа ръка и чрез личен пример.
Виолета Недева се надява все повече българи да осъзнават важността на хранителното банкиране. То е част от един по-устойчив свят, в който ресурсите се оползотворяват по-ефективно и справедливо. Вижда потенциал повече българи да бъдат доброволци в дейностите на банката, за да има все по-голямо социално въздействие. Най-важните умения за един доброволец са три: да бъде отговорен, внимателен при работата с храна и точен в поетите ангажименти. Ако човек е едновременно мотивиран и продуктивен, тогава е наистина безценен като доброволец. Тези качества изглеждат все по-аналогови в дигиталния свят, който постепенно ни завладява. Но според Виолета все още се откриват такъв тип хора, дори и сред подрастващите, за които най-важен е личният пример. Тя се стреми да го дава на своите две деца, които са израснали покрай нейната активност в подкрепа на проекти като този на хранителната банка.
У дома се стреми да не изхвърля храна. Обикновено в приоритет приготвя продуктите от хладилника, които са застрашени от похабяване. Дава скорошен пример с оползотворяването на стар хляб, който е превърнала в крутони и използвала за приготвяне на крем супа. Това е тема, по която често спори със своята майка, която редовно отбелязва, че не поддържа достатъчно продукти в хладилника. Тук Виолета е категорична, че е погрешно да се презапасяваш и да оставяш храна да се похабява, когато има толкова гладуващи хора. Благодарна е, че в тяхното семейство гладът е непознат феномен, но често дискутира темата с децата си, за да бъдат по-отговорни към храната.
Бъдещето на хранителната банка вижда през призмата на умерения оптимизъм. Основите са положени качествено, процесите са ефективни и бързи. С малко човешки ресурс се върши много работа. Количествата спасена храна се увеличават главоломно в последните няколко години. Виолета мечтае за момента, когато ще има по-широка подкрепа и за оперативната дейност на организацията, особено от страна на хранителната индустрия, за да не се получава задъхване в това маратонско бягане, каквото е хранителното банкиране у нас.
Накрая Виолета споделя, че е била приятно изненадана от поканата да се включи в нестандартния проект за тъкане. Досега не е имала подобно преживяване, но бързо навлиза в тънкостите на процеса и се справя отлично. Приема участието си в проекта с благодарност и като признание за своя принос в развитието на хранителната банка. Вярва, че този принос ще продължи и в бъдеще, когато заедно с децата си ще се завърне отново като доброволец в склада, и остава завинаги посланик и защитник на хранителното банкиране в България.